- Сър Адам тъкмо си тръгваше. – Мислите ли, че е луда? – Взех го от Изедника. – Знам. Оценявам го. Донякъде. – Нес, оседлай Хънтър – викна Робърт на оръженосеца си, който кимна и изчезна. – Войската на Мадог ли е? – попита той и погледна отново Хъмфри. – Не. Просто създадох условия това да се случи. Ти сам се върна обратно, Скълдъгъри. Върна се чрез чистата сила на волята си. Единствено чрез нея душата ти се пробуди отново в съзнателната ти личност. След това вече тялото ти започна да се държи така, сякаш отново е цяло и ти позволи да говориш, да се движиш, да усещаш болка. И Даркесата си отиде, а Валкирия примигна под мократа, полепнала по лицето й коса, и се стрелна като камък към земята. – Готово – рече задъхано. – Доволна ли си?